Музиката никога не спря

Гейбриъл е 35-годишен мъж и бивше хипи, диагностициран с мозъчен тумор. В резултат на болестта той не може да формира нови спомени. Помни добре детството си, игрите, училище, любимите си банди, но не може да запомни какво му е казала медицинската сестра преди 5 минути. Баща му Хенри отчаяно иска да се сближи отново с него, но не знае как, защото Гейбриъл е неспособен да сподели и говори за нещата, които в продължение на години са ги разделяла физически и емоционално. Тогава Хенри открива, че може да контактува със сина си посредством музиката. Защото въпреки тумора, Гейбриъл продължава да реагира развълнувано на любимите си мелодии.